не трябваше да бъде задържан нито за ден, камо ли

 не трябваше да бъде арестуван нито за ден, камо ли да бъде първият кмет, който ръководи Варна от ареста.

Прокуратурата трябваше сама да изиска освобождението му, откакто следствието е завършило. След като това не се случи, съдът трябваше към този момент да е насрочил дата на съвещанието за смяна на мярката му.

Проверката дали Сарафов заема нелегално поста и.ф. основен прокурор трябваше да е почнала от дълго време – и без арбитър от Върховен касационен съд да я разпорежда. Както трябваше да се ревизира и казусът с пребития прокурор.

За служителите на реда, упрекнати във взимане на рушвет от пийнал водач, умъртвил френски жител на пътя, трябваше да има най-малко ясни претекстове от съда за оневиняването им.

Трябваше…, в случай че правораздаването не беше политическа бухалка, «прочула» се в цяла Европа. Примерите са безчет.

Прокуратурата проверява убийството на кучето. Защото тук няма политика, единствено мощен публичен напън.
По този мотив мога единствено да изтъквам Алфонс Дьо Ламартин – „ Човек няма две сърца – едното за хората, другото за животните. Той или има сърце, или няма! “

Истинско правораздаване за хората няма. Затова и митингите за правдивост няма да спрат. Довечера в 18 часа още веднъж пред Съдебната палата.